риба
риба (български)
ед.ч. | ри·ба | |
---|---|---|
членувано | ри·ба·та | |
мн.ч. | ри·би | |
членувано | ри·би·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Водно животно, гръбначно, Piscis. (Богоров 1869, с. 1, 2, 38)
Етимология
ст.-бълг. рыба ἰχθῦς (Асем., Зогр., Мар., Супр.). Праслав. *ryba - без сигурни индоевропейски съответствия и без етимология. Вероятно табуистично название вместо изконното *zъvь, съответстващо на лит. žuvis, гр. ἰχθῦς, арм. jukn „риба“, което рибарите са избягвали да употребяват поради съзвучие с глагола *zъvati „викам, зова“ (Vasmer, ZfslPh 20, 453). Сравнява се със ст.-в.-нем. rûрра, rûpa „гъсеница“, „риба михалца“, (Uhlenbeck, РВВ 26, 290; Mikkolа, РФВ 48, 279; Brückner 470 (със съмнение)). Според други (Machek) от праевропейския субстрат. (БЕР, т.6, с.242-244).
Фразеологични изрази
- бяла риба. Вид риба. Богоров 1869, с. 2;
- трънокрила риба. Вид риба. Богоров 1869, с. 1
Превод
|
|