зова
зова (български)
Сегашно време | зо·ва |
---|---|
Мин. св. време | зо·вах |
Мин. несв. време | зо·вях |
Повел. наклонение | зо·ви |
Мин. страд. причастие | зо·вящ |
Мин. деят. св. причастие | зо·вал |
Мин. деят. несв. причастие | зо·вял |
Сегашно деят. причастие | зо·ван |
Деепричастие | зо·вей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 151, несвършен вид
(класификация — ?)
- Моля, призовавам, викам. [1]
Етимология
Старобълг. зъвати, зовѫ. Сродни думи: лит. žavėti омагьосвам, латв. zavet „заговарям“, староинд. havatē „зове“, авест. zavaiti „зове“, армен. jaunem "посвещавам", n-zovkh „проклятие“, ирл. guth „глас“; сравни особено зъватель „този, който зове“ със староинд. hvātar, авест. zbātar; зъванъ със староинд. huvānas.
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|
|