ратай
(пренасочване от ратаите)
ратай (български)
ед.ч. | ра·тай | |
---|---|---|
непълен член | ра·тая | |
пълен член | ра·та·ят | |
мн.ч. | ра·таи | |
членувано | ра·та·и·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ра·таю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32a
Селски наемен работник. Обикновено той се грижи постоянно в селския двор на стопанина за животните или за извършване на полска работа, свързана непосредствено с грижата за домашното стопанство на работодателя си.
Етимология
старобълг. ратаи. Праслав. *ortajь е сродно с лит. artojas „ратай“, старогръц. ἀροτῆρ, лат. arātor „орач“. Виж ора.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
аргатин, слуга, наемник, прислужник, работник