работник
работник (български)
{{Шаблон:Словоформи/Съществително име/Мъжки род|
ID = работник
| ОСНОВНА ФОРМА = работник | ЕД.Ч. = ра·бот·ник | ЕД.Ч. НЕПЪЛЕН ЧЛЕН = ра·бот·ни·ка | ЕД.Ч. ПЪЛЕН ЧЛЕН = ра·бот·ни·кът | МН.Ч. = ра·бот·ни·ци | МН.Ч. ЧЛЕН = ра·бот·ни·ци·те | БРОЙНА ФОРМА = ра·бот·ни·ци | ЗВАТЕЛНА ФОРМА = — | СКРИТИ ПРЕПРАТКИ = работник, работници, работникът, работниците,
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работник. Работник в завод.
- Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност. Работници на къщата.
- Работлив човек.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- човек на труда, трудещ се, служещ, надничар, занаятчия, майстор, специалист
- пролетарий, безимотен