протоколист

протоколист (български)

протоколист ±

ед.ч.		про·то·ко·лист
	непълен член	про·то·ко·лис·та
	пълен член	про·то·ко·лис·тът
мн.ч.		про·то·ко·лис·ти
	членувано	про·то·ко·лис·ти·те
бройна форма		про·то·ко·лис·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Лице, което пише, води протокола на заседание; протоколчик.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

регистратор, архивар, секретар, писар