протокол
протокол (български)
ед.ч. | про·то·кол | |
---|---|---|
непълен член | про·то·ко·ла | |
пълен член | про·то·ко·лът | |
мн.ч. | про·то·ко·ли | |
членувано | про·то·ко·ли·те | |
бройна форма | про·то·ко·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- адм. юрид. Документ с подробен запис на изказванията и решенията от заседание.
- юрид. Документ, с който се удостоверява даден факт, установен от служебно лице в присъствието на свидетели.
- юрид. полит. Подписан документ с решения на международна конференция, споразумение на висши държавни представители със силата на официален договор.
- дипл. Съвкупност от общоприети правила, норми и условности, които се спазват от правителствата и техните дипломатически представители в междудържавното общуване и при официални държавни церемонии.
- разш. Сбор от правила за поведение, начин на държание в дадено общество.
- дипл. Отдел, служба в дипломатическо ведомство, която организира и осигурява провеждането на срещи и посещения в съответствие със съществуващите правила и норми.
- инф. Система от стандартни софтуерни програми и правила за международно приложение, която осигурява съвместимост на компютри, сървъри и други електронни устройства при обмен на документи, съобщения и други данни чрез интернет.
- Записване на адресите на използвани или посетени файлове или сайтове, извършвано автоматично от компютърна програма, което осигурява по-бърз достъп до тях, когато е необходимо повторното им използване.
Етимология
От фр. protocole.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- протокол в РБЕ на ИБЕ