приказен
приказен (български)
ед. ч. | м. р. | при·ка·зен | |
---|---|---|---|
непълен член | при·каз·ния | ||
пълен член | при·каз·ни·ят | ||
ж. р. | при·каз·на | ||
членувано | при·каз·на·та | ||
ср. р. | при·каз·но | ||
членувано | при·каз·но·то | ||
мн. ч. | при·каз·ни | ||
членувано | при·каз·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
1. Присъщ на приказка. Приказен свят. 2. Красив, вълшебен като в приказка.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|