пословичен
пословичен (български)
ед. ч. | м. р. | по·сло·ви·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | по·сло·вич·ния | ||
пълен член | по·сло·вич·ни·ят | ||
ж. р. | по·сло·вич·на | ||
членувано | по·сло·вич·на·та | ||
ср. р. | по·сло·вич·но | ||
членувано | по·сло·вич·но·то | ||
мн. ч. | по·сло·вич·ни | ||
членувано | по·сло·вич·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който е известен, прочут, знае се от много хора - "пословично трудолюбие".
- Можете да добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
прочут, известен, приказен, легендарен, баснословен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|