постижение

постижение (български)

постижение ±

ед.ч.		пос·ти·же·ние
	членувано	пос·ти·же·ни·е·то
мн.ч.		пос·ти·же·ния
	членувано	пос·ти·же·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. изпълнение на дадена цел или идея; постигане на крайна цел или успешен завършек.

Превод

английски: achievement, acquirement, attainment арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Leistung, die Schaffe норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: достиже́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

напредък, придобивка, успех, сполука, печалба, резултат, завоевание, победа, достижение, крачка напред, реализация