победа
победа (български)
ед.ч. | по·бе·да | |
---|---|---|
членувано | по·бе·да·та | |
мн.ч. | по·бе·ди | |
членувано | по·бе·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Победа - (Върхово постижение) Желано и достигнато върхово постижение. Не зависимо в каква сфера победата е най-високата награда за всички предприети действия във войни , спорове , спортове и тн. Добавено от В.Стоичков
Етимология
старобълг. побѣда < *po-běda. Сродни думи: старогрц. πείθομαι „убеждавам“, лат. fīdō, -ere „вярвам“, гот. baidjan „карам“ от ие *bheidh-.
Фразеологични изрази
Пирова победа - победа с цената на големи загуби
Превод
|
|
Синоними
- триумф, възтържествуване, надмощие
- слава, лаври, успех, завоевание, придобивка, постижение, тържество
- тържествуване, ликуване