поръчителство

поръчителство (български)

поръчителство ±

ед.ч.		по·ръ·чи·тел·с·т·во
	членувано	по·ръ·чи·тел·с·т·во·то
мн.ч.		по·ръ·чи·тел·с·т·ва
	членувано	по·ръ·чи·тел·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Договор, при който поръчителят се задължава към кредитора на трета страна да отговаря за изпълнение на поетите от нея задължения.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гаранция, обезпечение
• отговорност
• пълномощно, препоръка, свидетелство
• задължение, залог
• поръчител, гарант