пълномощно

пълномощно (български)

Наречие, тип 188

1. Документ, с който дадено лице дава определи пълномощия на друг.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• пълномощие, мандат, права, картбланш, правомощие, позволение, разрешение
• гаранция, препоръка, поръчителство, свидетелство

Антоними

{{{АНТОНИМИ}}}

Други

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

пълномощен