плоча

плоча (български)

плоча ±

ед.ч.		пло·ча
	членувано	пло·ча·та
мн.ч.		пло·чи
	членувано	пло·чи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Тънка плоскост от твърдо вещество.
2. Каменна плоскост, използвана за настилане.
3. Диск от бакелит със звуков запис за възпроизвеждане върху грамофон.
4. Малка плоскост от черен камък, използвана в миналото за обучение по писане.

Етимология

диал. форми: пльоча (Самоковско, с. Бабяк, Разложко), пьочъ (с. Тръстеник, Плевенско). Сродни форми: сърбохърв. плоча, словен. ploča, ploka „плосък камък, керемида“. Вероятно от първоначално *ploka, като Ч е възникнало по аналогия с форми като плочка, плочен, плочест. Срв. гр. πλάξ, πλακός „плоскост, повърхност, плоча“, герм. *flahiz (ст.-сканд. flær ж. мн. „скални шисти“), латв. plaka ж. „низина, равнина“, лат. placidus „нежен, тих“ (с преносна употреба на първоначално значение „равен, плосък“, например, aqua placida).

Превод

английски: plate (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Platte f, -n норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: плита (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: плоча (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] украински: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дъска, дъсчица, плочка, плака
• пластинка, лист