лист
лист (български)
ед.ч. | лист | |
---|---|---|
непълен член | лис·та | |
пълен член | лис·тът | |
мн.ч. | лис·та̀, лѝс·ти (стил.) | |
членувано | лис·та̀·та, лѝс·ти·те (стил.) | |
бройна форма | лѝс·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 6
- Вегетативен орган при висшите растения.
- Листът може да има една или повече петури.
Етимология
старобълг. листъ (Супр.), от същия корен, но с друго окончание са лит. laiškas „лист“, латв. laiska „лист на лененото стъбло“, старопрус. lāiskas „книга“. Други съответствия отсъстват.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
ед.ч. | лист | |
---|---|---|
непълен член | лис·та | |
пълен член | лис·тът | |
мн.ч. | лис·то·ве | |
членувано | лис·то·ве·те | |
бройна форма | лѝс·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 6a
- Къс неорганична материя, напр. лист хартия, лист ламарина.
Етимология
старобълг. листъ (Супр.), от същия корен, но с друго окончание са лит. laiškas „лист“, латв. laiska „лист на лененото стъбло“, старопрус. lāiskas „книга“. Други съответствия отсъстват.
Фразеологични изрази
Превод
|
|