пламък
пламък (български)
ед.ч. | пла·мък | |
---|---|---|
непълен член | пла·мъ·ка | |
пълен член | пла·мъ·кът | |
мн.ч. | пла·мъ·ци | |
членувано | пла·мъ·ци·те | |
бройна форма | пла·мъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Стълб от нажежени газове във вид на огнени езици, който се отделя от горящо тяло.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|