перипетия
перипетия (български)
ед.ч. | пе·ри·пе·тия | |
---|---|---|
членувано | пе·ри·пе·ти·я·та | |
мн.ч. | пе·ри·пе·тии | |
членувано | пе·ри·пе·ти·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Внезапно усложнение, промяна в хода на събитията.
Етимология
От гр. περιπέτεια.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- перипетия в Речник на българския език