око

око (български)

око ±

ед.ч.		око
	членувано	око·то
мн.ч.		очи
	членувано	очи·те

Съществително нарицателно име, среден род, тип 63

1. Орган за възприемане на светлина.

Етимология

стбълг. око, род. п. очесе, дв. очи. Праслав. оkо е основа на -еs- в ед. и мн. число и на -i - в дв. ч. Сродни думи: лит. akìs, латв. асs, старопруски ackis, стгрц. ὄσσε, (дв. ч), санскр. akṣī, арм. akn, род. п. аkаn "око, отверстие, дупка", лат. oculus, гот. augo, тохар. А. аk, В еk "око".

Превод

английски: eye (en) арабски: عَين (ar) (ʕain) арменски: աչք (hy) африкаанс: oog (af) белоруски: вока (be) гръцки: μάτι (el), οφθαλμός (el) датски: øje (da) есперанто: okulo (eo) естонски: silm (et) иврит: עַיִן (he) индонезийски: mata (id) ирландски: súl (ga) исландски: auga (is) испански: ojo (es) италиански: occhio (it) китайски: 眼睛 (zh) корейски: 눈 (ko) латвийски: acs (lv) латински: oculus (la) литовски: akis (lt)

немски: Auge (de) норвежки: øye (no) персийски: چِشم (fa) (češm) полски: oko (pl) португалски: olho (pt) румънски: ochi (ro) руски: глаз (ru) словашки: oko (sk) словенски: oko (sl) сръбски: oko (sr) тайландски: ดวงตา (th) турски: göz (tr) унгарски: szem (hu) фински: silmä (fi) френски: œil (fr) холандски: oog (nl) хърватски: oko (hr) чешки: oko (cs) шведски: öga (sv) японски: 目 (ja) (め)

Синоними

• поглед, зрение, взор
• контрол, наблюдение
• обектив, леща, отвор
• очи, усет, преценка