отава

отава (български)

отава ±
ед.ч.		ота·ва
ед.ч.	членувано	ота·ва·та
мн.ч.		ота·ви
мн.ч.	членувано	ота·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Трева, израсла на мястото на окосената.

Етимология

Праслав. *obtava „наново поникнала трева“, *obtavъ (словен. otav „оживлевние“, рус. отово „голямо стадо риба“) е свързана с *tyti „набухвам, надебелявам“ (ст.-бълг. тыти, тыю πιαίνεσθαι, сърбохърв. тити, тиjем, чеш. týti, tyji, слов. tуť, пол. tyć, tyję, г.-луж. tyć, д.-луж. tyś, рус. тыть, тыю, укр. тити, тию, белор. тыць), както забава с *zabyti „забравям“, слава с *slyti „слушам“. Сродна с тучен, лат. tumeō „надут съм, отичам“, уелс.. tyfu „раста“. Праслав. *obtava > *tava е заета в осет. и. тау [taw], д. тауæ [tawä] „отава“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: отава^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ädal^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: otawa^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: отава^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: otava^(sk)
словенски: otava^(sl)
сръбски: отава^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: отава^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: odelma^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: otava^(hr)
чешки: otava^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

тучен