тучен

тучен (български)

тучен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		ту·чен
		непълен член	туч·ния
		пълен член	туч·ни·ят
	ж. р.		туч·на
		членувано	туч·на·та
	ср. р.		туч·но
		членувано	туч·но·то
мн. ч.			туч·ни
		членувано	туч·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. тоучьнъ „дебел“ (Син. тр.), производна от слав. *tukъ „сланина, мазнина“. Сродна с лит. taukinas „дебел“, taukas „парче сланина“.

Синоними

богат, обилен, тлъст, мазен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]