огън
(пренасочване от огъня)
огън (български)
ед.ч. | огън | |
---|---|---|
непълен член | огъ·ня | |
пълен член | огъ·нят | |
мн.ч. | ог·ньо·ве | |
членувано | ог·ньо·ве·те | |
бройна форма | огъ·ня | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 30
- Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън.
- Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Горят буйни огньове.
- Стрелба. Картечен огън.
- Разг. Висока температура.
- Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите и гори огън.
- Команда за стрелба. Огън!
Етимология
старобълг. огнь πῦρ (Зогр., Супр.). Праслав. *ogňь. Предвид неясното кратко о- вм. а- пред *g (правило на Винтер), вероятно се касае за заемка от иран. *agni-, срв. авест. ЛИ Dāštāɣni-, староинд. agníş м. „огън“, хет. agniš (*ognis), лат. ignis (от *egnis), лит. ugnis, латв. uguns „огън“ (в нулева отгласна степен, съдейки по лит. agnus „огнен“, agna „плам, енергия“). Балт. форми са сродни със слав. *vygъňь (сръб. вигањ, чеш. výheň, слов. vyhňa „ковашка пещ“, г.-луж. wuheń „комин“)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- пожар, пламък, пламен, жар, жарава, въглен
- топлина, горещина, температура
- стрелба, изстрел
- стихия, разгар, страст
- буен, огнен, пламенен, бърз, пъргав, жив, енергичен, темпераментен