обич
обич (български)
| ед.ч. | обич | |
|---|---|---|
| членувано | обич·та | |
| мн.ч. | оби·чи | |
| членувано | оби·чи·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- чувство на симпатия, предпочитание и/или привързаност на един индивид към друг или към всякакъв друг обект („обич към спорта“ или в лична форма „обичам сладолед“)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|