обич

обич (български)

обич ±

ед.ч.		обич
	членувано	обич·та
мн.ч.		оби·чи
	членувано	оби·чи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. чувство на симпатия, предпочитание и/или привързаност на един индивид към друг или към всякакъв друг обект („обич към спорта“ или в лична форма „обичам сладолед“)

Етимология

Виж обичай.

Превод

английски: love арабски: حب арменски: Սեր африкаанс: liefde белоруски: каханне гръцки: αγάπη датски: kærlighed есперанто: amo естонски: armastus иврит: אהבה индонезийски: cinta ирландски: grá исландски: ást испански: amor италиански: amore китайски: 爱 корейски: 사랑 латвийски: mīlestība латински: amare литовски: meilė

немски: liebe норвежки: kjærlighet персийски: عشق полски: miłość португалски: amar румънски: dragoste руски: любовь словашки: láska словенски: ljubezen сръбски: љубав тайландски: รัก турски: sevgi украински: любов, кохання унгарски: szeretet фински: rakkaus френски: amour холандски: liefde хърватски: ljubav чешки: milovat шведски: kärlek японски: 愛

Синоними

любов, привързаност, симпатия, влечение, пристрастеност, стремеж, склонност, наклонност, страст, жар, увлечение