насока

насока (български)

насока ±

ед.ч.		на·со·ка
	членувано	на·со·ка·та
мн.ч.		на·со·ки
	членувано	на·со·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. мн. насоки, ж.
   1. Направление. Ще работя в тая насока.
   2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• направление, цел, насоченост, посока, страна
• тенденция, намерение, стремеж, смисъл
• поприще, поле за дейност, професия, линия на поведение, курс
• ход, развитие
• течение, поток

(същ.) ход, развитие (същ.) течение, поток