насока
(пренасочване от насоката)
насока (български)
ед.ч. | на·со·ка | |
---|---|---|
членувано | на·со·ка·та | |
мн.ч. | на·со·ки | |
членувано | на·со·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- мн. насоки, ж.
- Направление. Ще работя в тая насока.
- Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- направление, цел, насоченост, посока, страна
- тенденция, намерение, стремеж, смисъл
- поприще, поле за дейност, професия, линия на поведение, курс
- ход, развитие
- течение, поток
(същ.) ход, развитие (същ.) течение, поток