мързел

мързел (български)

мързел ±

ед.ч.		мър·зел
	непълен член	мър·зе·ла
	пълен член	мър·зе·лът
мн.ч.		мър·зе·ли
	членувано	мър·зе·ли·те
бройна форма		мър·зе·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Липса на желание за движение и работа.

Етимология

Старобълг. мрьзость „гнус“, мръзъкъ „гнусен, противен“.

Сродни думи: старосканд. morkna „гнуся се“, староирл. meirc „ръжда“, старогръц. αμόργος „плесен“ от ие. *(a)merg'-.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• леност, безделие, лентяйство
• отпуснатост, вялост