мързел
мързел (български)
ед.ч. | мър·зел | |
---|---|---|
непълен член | мър·зе·ла | |
пълен член | мър·зе·лът | |
мн.ч. | мър·зе·ли | |
членувано | мър·зе·ли·те | |
бройна форма | мър·зе·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Липса на желание за движение и работа.
Етимология
Старобълг. мрьзость „гнус“, мръзъкъ „гнусен, противен“.
Сродни думи: старосканд. morkna „гнуся се“, староирл. meirc „ръжда“, старогръц. αμόργος „плесен“ от ие. *(a)merg'-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|