миг

миг (български)

миг ±

ед.ч.		миг
	непълен член	ми·га
	пълен член	ми·гът
мн.ч.		ми·го·ве
	членувано	ми·го·ве·те
бройна форма		ми·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Изключително кратък момент. Много бърз, светкавичен и малък отрязък от време.

Етимология

Сродни думи: лит. miegas „сън“, латв. miegt „жумя“ от ие. *meig-

Превод

английски: moment (en), instant (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: миг (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

мигновение, момент, минута, секунда, час

Руски

Съществително име, мъжки род

миг

1. миг