меч

меч (български)

меч ±
ед.ч.		меч
	непълен член	ме·ча
	пълен член	ме·чът
мн.ч.		ме·чо·ве
мн.ч.	членувано	ме·чо·ве·те
бройна форма		ме·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Дълго и тежко хладно оръжие, във вид на нож.

Етимология

старобълг. мечь ξίφος, μάχαιρα (Супр., Мар., Зогр.). Праслав. *mečь (словен. mèč, род.п. méča, чеш., слов. mеč, пол. miecz, г.-луж. mječ, д.-луж. mjас, рус., белор. меч, род.п. мечá, укр. мiч) и *mьčь (сръб. мач). Предвид нестабилната огласовка безспорно от чужд произход. Сравнява се с герм. название на меча *mēkeis (гот. вин.п. ед.ч. mēki, ст.-исл. mækir, ст.-англ. mēсе, ст.-сакс. māki) и фин. miekka „меч“, заета от герм. Произходът на думата е спорен. Според някои името на това оръжие произлиза от келтските езици (mecce „блестящ“ поради цвета на метала) - но на келт. mecce значението „меч“ е напълно непознато и едва ли може да се развие при заемането му в чужда езикова среда, а според други - от кавказките езици в Дагестан (дидойск., капуч., арчин. mаč̣а „сабя“, куанад. mīčа „кинжал“). Втората хипотеза е по-приемлива в семант. отношение, но тя не обяснява наличието на -k- в герм., но трябва да се има предвид, че фонемата -č- не е характерна за старогерм. езици и за финския и би могла да се замени с -k- в думи от чужд произход.

Фразеологични изрази

Превод

английски: sword^(en)
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: меч^(be)
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: [[]]
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: [[]]
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: miеcz^(pl)
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: меч^(ru)
словашки: mеč^(sk)
словенски: mеč^(sl)
сръбски: мач^(sr)
тайландски: [[]]
турски: kılıç^(tr)
унгарски: [[]]
фински: pistomiekka^(fi)
френски: épée^(fr)
холандски: [[]]
хърватски: mеč^(hr)
чешки: mеč^(cs)
шведски: [[]]
японски: [[]]

Синоними

сабя, шашка

Сродни думи

меч