сабя
сабя (български)
| ед.ч. | са·бя | |
|---|---|---|
| членувано | са·бя·та | |
| мн.ч. | са·би | |
| членувано | са·би·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
ст.-бълг. саблıа, сабель, сабиа ξίφος (Библия 15 в., Месецослови 13-14 в., Й. Дамаскин, 16-17 в.), ст.-рус. саблıа (Нач. Рус. Летопис). Това оръжие е с източен произход и е донесено в Европа по времето на Великото преселение на народите, вероятно от прабългарите или аварите. Има няколко варианта за произхода на формата *sabja/*sablja.
- от унг. szablya „сабя“, което може и да е заемка от сръб. сабља. Унг. форма обаче се явява посредник за формите в немски, италиански, английски.
- от ст.-монг. seleme, монг. сэлэм „сабя“, като вариантът с -b- е под влияние на тюрк. произношение (срв. кирг. селебе „сабя“ < монг.) (Stachowski). Тук обаче трябва да се предположи изпадане на -l- или метатеза на -b- и -l-, което не е характерно за тюрк. езици.
- от араб. سَيْف (sajf) „меч“ (арам. sajpā „меч, сабя“ ? > гр. ξίφος) през тюрко-бълг. *sajp- > *sabjə, както bojla > ст.-бълг. былıа (виж болярин).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи