месинг
месинг (български)
ед.ч. | ме·синг | |
---|---|---|
непълен член | ме·син·га | |
пълен член | ме·син·гът | |
мн.ч. | ме·син·ги | |
членувано | ме·син·ги·те | |
бройна форма | ме·син·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|