магьосник (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

  1. Личност способна да изкривява познатия свят по непознат начин, използвайки енергията на вселената, нарушавайки законите на физиката, времето и пространството. Често магьосникът използва "гориво" за магиите си като елексири, собствените си жизнени сили или друго. Повечето магьосници се раждат с дарбата за направа на магии, понягока тя се придобива при необясними обстоятелства.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: mage, magician, enchanter, wizard, sorcerer
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: μάγος
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: mago, brujo, hechicero
  • италиански: mago
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Magier, der Zauberer
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: колду́н, чароде́й
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: sihirbaz, büyücü
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: magicien, sorcier
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи