магьосник
магьосник (български)
ед.ч. | ма·гьос·ник | |
---|---|---|
непълен член | ма·гьос·ни·ка | |
пълен член | ма·гьос·ни·кът | |
мн.ч. | ма·гьос·ни·ци | |
членувано | ма·гьос·ни·ци·те | |
бройна форма | ма·гьос·ни·ка | |
звателна форма | ма·гьос·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- Личност способна да изкривява познатия свят по непознат начин, използвайки енергията на вселената, нарушавайки законите на физиката, времето и пространството. Често магьосникът използва "гориво" за магиите си като елексири, собствените си жизнени сили или друго. Повечето магьосници се раждат с дарбата за направа на магии, понягока тя се придобива при необясними обстоятелства.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|