вълшебник
вълшебник (български)
ед.ч. | въл·шеб·ник | |
---|---|---|
непълен член | въл·шеб·ни·ка | |
пълен член | въл·шеб·ни·кът | |
мн.ч. | въл·шеб·ни·ци | |
членувано | въл·шеб·ни·ци·те | |
бройна форма | въл·шеб·ни·ка | |
звателна форма | въл·шеб·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
лице изпълняващо вълшебства, магия
Етимология
Произв. от *вълшебен. В нбълг. заето от рус. *волшебный, произв. от волхв.
Фразеологични изрази
Превод
|
|