ляв
ляв (български)
ед. ч. | м. р. | ляв | |
---|---|---|---|
непълен член | ле·вия | ||
пълен член | ле·ви·ят | ||
ж. р. | ля·ва | ||
членувано | ля·ва·та | ||
ср. р. | ля·во | ||
членувано | ля·во·то | ||
мн. ч. | ле·ви | ||
членувано | ле·ви·те |
Прилагателно име, тип 81
1. Който е противоположен на десен 2. Прен. Обществено-партийна ориентировка към социални промени.
Етимология
старобълг. лѣвъ (Зограф. еванг., Савина книга, Супр.) = старогр. λαιός, лат. laevus „ляв“.
Фразеологични изрази
от лява ръка в десен джоб "крадя"
Синоними
прогресивен, напредничав, левичар
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
левак, левачка, левашки, левица, левичар(ка), левичарски, левичарство, левчо, левогрив, левосектант, левосектантски, левосектанство; вляво, наляво, отляво.
МИ Лева река, село в Пернишко; Левуново, село в Санданско; ФИ Леваков, Левашки, Левачки, Левичаров, Левичарски, Левунлиев, Левъшки.
Превод
|
|