лош
(пренасочване от лошото)
лош (български)
| ед. ч. | м. р. | лош | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ло·шия | ||
| пълен член | ло·ши·ят | ||
| ж. р. | ло·ша | ||
| членувано | ло·ша·та | ||
| ср. р. | ло·шо | ||
| членувано | ло·шо·то | ||
| мн. ч. | ло·ши | ||
| членувано | ло·ши·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- За човек — който е зъл, злобен.
- Който е недоброкачествен, негоден, развален
- Който не е такъв, какъвто трябва, или който се извършва незадоволително, слабо.
- Който носи, предсказва нещо недобро.
- Прен. Труден, тежък, мъчителен.
- Прен. За време — студено, дъждовно или неблагоприятно.
- Прен. За болест — опасен, тежък.
Етимология
цслав. лошь macilentus „слаб, тънък“, (хлѣбъ) лошь εὐτελής vilis „евтин, с ниска цена, с ниска стойност“ (Mikl. LPSl: 344), лоший (Н. Геров), старосръб. лошь (ХVІІ в.), сръб. лош „нещастен, лош“, lohav „слаб, болезнен“, словен. диал. lošen „лош, зъл“, сев.-рус. диал. лоший „лош“, лашея „зъл дух от женски пол, който олицетворява треската“. Произв. лошав. Ограниченото по разпространение *lоšь няма сигурна етимология. Сравненията, от една страна с гот. lasiws, староангл. leswe „слаб, сърдит“, ср.-в.-нем. erleswen „слабея“, староирл. lasenn „слаб, разрушен“, тохар. А. lyäśk „мек“ или от друга с гр. λοξός „крив“, ирл. losc „хром“ (*loskos) се определят като несигурни и ненадеждни. (ЭССЯ-16: 93-94)
Фразеологични изрази
Синоними
- жалък, противен, безполезен, безсмислен
- застрашителен, страшен, злобен, зъл, престъпен
- злостен, зле настроен, злъчен
- заплашителен
- жесток, враждебен, неприязнен, вреден, неблагоприятен
- недоброкачествен, негоден, слаб
- непослушен, немирен, невъзпитан
- неприятен, свадлив, опасен
- нереден, несправедлив, неморален, грешен
- несполучлив, фалшив
- неточен, неопределен, неясен
- отвратителен, ужасен, невъзможен
- гаден, мазен
- раздразнителен, мрачен, неприличен
- суров, тежък, труден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|