кът

кът (български)

кът ±

ед.ч.		кът
	непълен член	къ·та
	пълен член	къ·тът
мн.ч.		къ·то·ве
	членувано	къ·то·ве·те
бройна форма		къ·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Обособено място (от помещение). Има си кътче, където да се подслони.
2. Недостиг. Парите са му кът.

Етимология

1. старобълг. кѫтъ angulus (Mikl. 329). Вероятно слав. *kǫtъ, лит. kantas „ъгъл“ са заемки от герм. *kanto- „ръб, ъгъл“ или къснолат. canthus „ъгъл“, (ит., исп., порт. canto „ъгъл“, старофр. cant), клас.-лат. cantus „джанта“. Лат дума е променила значението си под влияние на старогр. κανθός „ъгъл на окото“. Старогр. дума не е с ИЕ произход.
2. Заета от тур. kıt „недостатъчен“.
3. Сходна и по смисъл и по произношение с английската дума "court": cognate of the Latin word hortus (meaning "garden", hence horticulture and orchard), both referring to an enclosed space.[4], произнася се "къът"

Превод

английски: court арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: кут гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: kąt португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кут словашки: kút словенски: [[]] сръбски: кут тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: kout шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ъгъл, кьоше
• огнище, дом, жилище
• покрайнина, област, край, страна, място