кънтя
кънтя (български)
Сегашно време | кън·тя |
---|---|
Мин. св. време | кън·тях |
Мин. несв. време | кън·тях |
Повел. наклонение | кън·ти |
Мин. страд. причастие | кън·тян |
Мин. деят. св. причастие | кън·тял |
Мин. деят. несв. причастие | кън·тял |
Сегашно деят. причастие | кън·тящ |
Деепричастие | кън·тей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 177, несвършен вид
(класификация — ?)
- Звуча, еча, отразявам звук.
Етимология
Звукоподражателно от кънва „проехтява“, кънне, къннува (БЕР-ІІІ, 195-6). Срв. за словообразуването лъхвам > лъхтя, дъхвам > дъхтя.
Фразеологични изрази
Синоними
- еча, буча, ехтя, бухтя, отеквам, боботя, тътна, тънтя, гърмя, трещя, прогърмявам, изехтявам, изкънтявам, прокънтявам, прозвучавам, звуча
- отразявам, отеквам се
- проглушавам, опявам, повтарям до втръсване
Производни думи
Превод
|
|