буча
буча (български)
Сегашно време | бу·ча |
---|---|
Мин. св. време | бу·чих |
Мин. несв. време | бу·чех |
Повел. наклонение | бу·чи |
Мин. страд. причастие | бу·чен |
Мин. деят. св. причастие | бу·чил |
Мин. деят. несв. причастие | бу·чел |
Сегашно деят. причастие | бу·чещ |
Деепричастие | бу·чей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 178, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Издавам приглушен шум.
- Пробивам.
Етимология
- бълг. бучá: лит. baukti „ръмжа“: староинд. bukkati „лае“: ие. *bhouk-
- бълг. бýча
Фразеологични изрази
Синоними
- боботя, ехтя, заехтявам, бухтя, гърмя
- набучвам, забучвам, муша, мушкам, намушквам, ръгам, наръгвам, забивам, затихвам, завирам, затъквам, изтиквам, навирам, набивам, бода, набождам, пробождам
- изгърмявам, трещя, тряскам, изтрещявам, бумтя, удрям, думкам
- фуча, тътна
Превод
|
|