кустос
кустос (български)
| ед.ч. | кус·тос | |
|---|---|---|
| непълен член | кус·то·са | |
| пълен член | кус·то·сът | |
| мн.ч. | кус·то·си | |
| членувано | кус·то·си·те | |
| бройна форма | кус·то·са | |
| звателна форма | кус·то·се | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Пазител, надзирател в музей, библиотека и под.
- Пазител на реда в събрание.
- Църк. Монах от католически орден, който надзирава живота на духовниците в определена област.
- Църк. Каноник, отговорен в някои католически катедрали за управляването на катедралното движимо и недвижимо имущество, като например, поддръжката на храма и грижите за катедралната съкровищница с ценни реликвии.
- Само мн. ч. В стари ръкописи и печатни книги — поместените в края на страницата първа дума или първи ред от следващата страница.
Етимология
От лат. – custos – пазач.