кустос (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

  1. Пазител, надзирател в музей, библиотека и под.
  2. Пазител на реда в събрание.
  3. Църк. Монах от католически орден, който надзирава живота на духовниците в определена област.
  4. Църк. Каноник, отговорен в някои католически катедрали за управляването на катедралното движимо и недвижимо имущество, като например, поддръжката на храма и грижите за катедралната съкровищница с ценни реликвии.
  5. Само мн. ч. В стари ръкописи и печатни книги — поместените в края на страницата първа дума или първи ред от следващата страница.

Етимология

От лат.custos – пазач.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи