курбан

курбан (български)

курбан ±

ед.ч.		кур·бан
	непълен член	кур·ба·на
	пълен член	кур·ба·нът
мн.ч.		кур·ба·ни
	членувано	кур·ба·ни·те
бройна форма		кур·ба·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Обредна гощавка със заклано добиче на празник.
2. Жертва, жертвоприношение.

Етимология

нбълг. коурбан (Троян. дамаскин, 17 в.). Заета през тур. kurban „жертва, жертвено животно“, от араб. قربان [qurbān]. Среща се и в съседните балкански езици.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: κουρβάνι (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: curban (ro) руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: курбан (sr) тайландски: [[]] турски: kurban (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• оброк, гощавка
• жертва