кумир

кумир (български)

кумир ±

ед.ч.		ку·мир
	непълен член	ку·ми·ра
	пълен член	ку·ми·рът
мн.ч.		ку·ми·ри
	членувано	ку·ми·ри·те
бройна форма		ку·ми·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание.

Етимология

От старобълг. коумиръ. Произходът на думата не е съвсем ясен. Най-вероятно заемка от семит. *kumrā, сир. kumrā „жрец“ (> арм. qurm).

Превод

английски: idol арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: είδωλο датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: idolo италиански: idolo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

македонски: кумир немски: der Abgott, der Götze, das Idol норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кумир словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: put унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

идол, бог, божество, фетиш, култ