идол

идол (български)

идол ±

ед.ч.		идол
	непълен член	идо·ла
	пълен член	идо·лът
мн.ч.		идо·ли
	членувано	идо·ли·те
бройна форма		идо·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество.

2. Човек, който е почитан, обожаван; Пример: Този певец беше идол на младежите през 60-те години. Тя е мой идол.

Етимология

старобълг. идолъ < грц. εἴδωλον.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кумир, божество, бог, култ, библ. терафим