корен

корен (български)

корен ±
ед.ч.		ко·рен
	непълен член	ко·ре·на
	пълен член	ко·ре·нът
мн.ч.		ко·ре·ни
мн.ч.	членувано	ко·ре·ни·те
бройна форма		ко·ре·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Подземна част на растение, стрък или пън.
Начало, произход, род, коляно.
Лингв. Основна част на дума без представки и наставки.
Мат. Число, което повдигнато на дадена степен, дава друго число.

Етимология

ст.-бълг. корень radix (Зогр., Мар., Сав., Асем., Син. тр., Клоц., Супр., Слепч. ап.), коренъ (Слепч. ап., Добрейш., Ман.), диал. „дънер“, „стъбло на царевица“ (Олшанка, Бесарабия), ст.-бълг. корѧ „канела“ (Пс. Дим., Й.Екзарх), коренитьць „билкар“ (Струм. ап.) - сравни многобройните производни названия на растения. Праслав. *korenь, *korěnь (сръб. коријен) е сродна с *kъrjь (чеш. keř, пол. kierz „храст“, рус. корь „корен“) и се сравнява от една страна с лит. keras „ствол, пън“, kerėti „разраствам се, пускам клони“, латв. cers „стъбло, храст“, ст.-прус. kirno „храст“, лит. kirna „остър пън“, а от друга със старогр. πρέμνον „пън, коренище“, πρυμνός „най-долен“ (за долната част на камък, дърво), πρύμνη „кърма“, които не е задължително да са сродни помежду си, ако въобще имат ИЕ произход.

Фразеологични изрази

бабин корен, люспест корен „горска майка, Lathraea squamaria“
благ корен, райков корен, сладък корен, тужен корен „сладка папрат, Polypodium vulgare“
блатен жълт корен „блатна перуника, Iris pseudacorus“
бълвен корен „раст. Cephaelis ipecacuanha“
горчив корен „жълта тинтява, Gentiana lutea“
домашен корен „дебелец, нежит, Sempervivum tectorum“
заешки корен, овчи корен „грозданка, Cytisus“
карамфилеви корени „изсушени пъпки от раст. Caryophyllus aromaticus“
лекарски чер корен „раст. Symphytum“
мазен корен, чер корен „черен оман, Symphytum officinale“
маремов корен „обичниче, Thalictrum aquilegifolium“
нов корен „карафилово дърво, Eugenia caryphyollata“
пиперюв корен „джинджифил“ (Сливенско)
пъстър корен „бърдуче, Nuphar luteum“
рилски корен „щавуняк, дядови дисаги, Rumex alpinum“

Превод

албански: ^(sq)
английски:

арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски:

норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: korzeń^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: корень^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: koreň^(sk)
словенски: koren^(sl)
сръбски: корен^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: kořen^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

кореняк, коренувам, вкореня, закореня, изкореня

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

коря