Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Подземна част на растение, стрък или пън.
- Начало, произход, род, коляно.
- Лингв. Основна част на дума без представки и наставки.
- Мат. Число, което повдигнато на дадена степен, дава друго число.
Етимология
ст.-бълг. корень radix (Зогр., Мар., Сав., Асем., Син. тр., Клоц., Супр., Слепч. ап.), коренъ (Слепч. ап., Добрейш., Ман.), диал. „дънер“, „стъбло на царевица“ (Олшанка, Бесарабия), ст.-бълг. корѧ „канела“ (Пс. Дим., Й.Екзарх), коренитьць „билкар“ (Струм. ап.) - сравни многобройните производни названия на растения. Праслав. *korenь, *korěnь (сръб. коријен) е сродна с *kъrjь (чеш. keř, пол. kierz „храст“, рус. корь „корен“) и се сравнява от една страна с лит. keras „ствол, пън“, kerėti „разраствам се, пускам клони“, латв. cers „стъбло, храст“, ст.-прус. kirno „храст“, лит. kirna „остър пън“, а от друга със старогр. πρέμνον „пън, коренище“, πρυμνός „най-долен“ (за долната част на камък, дърво), πρύμνη „кърма“, които не е задължително да са сродни помежду си, ако въобще имат ИЕ произход.
Фразеологични изрази
- бабин корен, люспест корен „горска майка, Lathraea squamaria“
- благ корен, райков корен, сладък корен, тужен корен „сладка папрат, Polypodium vulgare“
- блатен жълт корен „блатна перуника, Iris pseudacorus“
- бълвен корен „раст. Cephaelis ipecacuanha“
- горчив корен „жълта тинтява, Gentiana lutea“
- домашен корен „дебелец, нежит, Sempervivum tectorum“
- заешки корен, овчи корен „грозданка, Cytisus“
- карамфилеви корени „изсушени пъпки от раст. Caryophyllus aromaticus“
- лекарски чер корен „раст. Symphytum“
- мазен корен, чер корен „черен оман, Symphytum officinale“
- маремов корен „обичниче, Thalictrum aquilegifolium“
- нов корен „карафилово дърво, Eugenia caryphyollata“
- пиперюв корен „джинджифил“ (Сливенско)
- пъстър корен „бърдуче, Nuphar luteum“
- рилски корен „щавуняк, дядови дисаги, Rumex alpinum“
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
кореняк, коренувам, вкореня, закореня, изкореня
, неосновна форма
Вид
Oсновна форма
коря