дъно (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. Горният пласт на земната повърхност под водната маса на море, езеро, река и под.
  2. Долната, срещуположна на отвора, стена на съд. [1]

Етимология

ст.-бълг. дъно πυθμήν, κρηπίς (Менеологий, 11 в.). Праслав. *dъnò < *dъbno. Колебанието в славянски между *b (*dъbrъ „дебри“) и *p (*dupa „дупка“) не се среща в балтийски. В източнобалтийски, пълната отгласна степен *daub- е засвидетелствана с остро и циркумфлексно ударение, напр. латв. dobjš „вдлъбнат, дълбок“ [dùobjš/duôbjš]. Острото ударение може да се обясни по правилото на Винтер (*dheub-), което отговаря на прагерм. *deupaz „дълбок“ (гот. diups, англ. deep, нем. tief) < *dheub- по закона на Грим, но това не обяснява останалите форми (лит. dùgnas „дъно“, dubùs „вдлъбнат“, daubà „падина, овраг“, слав. *dъnò). Множеството формални проблеми, свързани с този корен, и ограниченото му разпространение свидетелстват по-скоро за заемане от северноевропейски субстратен език (Kuiper 1995).

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: bottom, ground (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: fondo
  • италиански: fondo
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: dugnas (lt)
  • немски: der Grund, der Boden
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: dno (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: дно (ru)
  • словашки: dno (sk)
  • словенски: dno (sl)
  • сръбски: дно (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: alt, dip
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: fond
  • холандски: [[]]
  • хърватски: dno (hr)
  • чешки: dno (cs)
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

  1. дъно в РБЕ на ИБЕ