дъно

дъно (български)

дъно ±

ед.ч.		дъ·но
	членувано	дъ·но·то
мн.ч.		дъ·на
	членувано	дъ·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Горният пласт на земната повърхност под водната маса на море, езеро, река и под.
2. Долната, срещуположна на отвора, стена на съд.

Етимология

ст.-бълг. дъно πυθμήν, κρηπίς (Менеологий, 11 в.). Праслав. *dъnò < *dъbno. Колебанието в славянски между *b (*dъbrъ „дебри“) и *p (*dupa „дупка“) не се среща в балтийски. В източнобалтийски, пълната отгласна степен *daub- е засвидетелствана с остро и циркумфлексно ударение, напр. латв. dobjš „вдлъбнат, дълбок“ [dùobjš/duôbjš]. Острото ударение може да се обясни по правилото на Винтер (*dheub-), което отговаря на прагерм. *deupaz „дълбок“ (гот. diups, англ. deep, нем. tief) < *dheub- по закона на Грим, но това не обяснява останалите форми (лит. dùgnas „дъно“, dubùs „вдлъбнат“, daubà „падина, овраг“, слав. *dъnò). Множеството формални проблеми, свързани с този корен, и ограниченото му разпространение свидетелстват по-скоро за заемане от северноевропейски субстратен език (Kuiper 1995).

Превод

английски: bottom, ground (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: fondo италиански: fondo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: dugnas (lt)

немски: der Grund, der Boden норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: dno (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: дно (ru) словашки: dno (sk) словенски: dno (sl) сръбски: дно (sr) тайландски: [[]] турски: alt, dip унгарски: [[]] фински: [[]] френски: fond холандски: [[]] хърватски: dno (hr) чешки: dno (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• основа, дълбочина, край
• задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата