копър
копър (български)
ед.ч. | ко·пър | |
---|---|---|
непълен член | ко·пъ·ра | |
пълен член | ко·пъ·рът | |
мн.ч. | ко·пъ·ри | |
членувано | ко·пъ·ри·те | |
бройна форма | ко·пъ·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Растение Anethum graveolens.
Етимология
старобълг. копръ ἄνηθον (Мар.). Общослав. *koprъ „копър, Anethum graveolens“ (сърбохърв. копар, словен. koper „копър, детелина“, чеш. kopr, слов. kopor, пол. kopr, koper, г.-луж. koprica, koprik, д.-луж. kopr, kopśica, рус. диал. копёр, укр. копер, белор. диал. копр). Смята се за производна от ИЕ корен *kuop-/kup- „изпускам пара, кипя“, което обаче е съмнително, понеже *koprъ се употребява изключително за наименоване на южно растение. Вероятно културен термин, зает от праисторически език на средиземноморската цивилизация, срв. старогр. κύπρος, староевр. kōfer „къна“ (Lawsonia inermis), старогр. κύπειρον, κύπαιρος „джинджифил, кисела трева“ (Cyperus longus). коприва и коприна се смятат за производни на копър.
Фразеологични изрази
Превод
|
|