коприва
коприва (български)
ед.ч. | коп·ри·ва | |
---|---|---|
членувано | коп·ри·ва·та | |
мн.ч. | коп·ри·ви | |
членувано | коп·ри·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Тревисто растение, чиито листа причиняват парене и обриви при докосване.
Етимология
ст.-бълг. коприва urtica. Сродни форми: сърбохърв. коприва, коприв, копрва, словен. kopriva, kropiva, чеш. kopřiva, слов. kopriva, koprva, пол. koprzywa, г.-луж. kopřiwa, д.-луж. kopśiwa, полаб. ťüpraivă, рус. крапива, крапиво, укр. кропива, белор. крапiва. Праслав. *kopriva - първоначално прилагателно (срв. сръб., рус. форми), вероятно производно от *koprъ „копър“ - което е съмнително поради факта, че копърът е южна култура. Съществува и вероятност изходната форма да е *kropiva (изт-слав.), която да се е видоизменила под влияние на *koprъ „копър“ в другите слав. езици. Неясно.
Фразеологични изрази
Превод
|
|