Лъжа с която се злепоставя някой

клевета (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Лъжа, с която се злепоставя някой.

Етимология

старобълг. клевета е моравизъм (Ет.Рк.Слав.Ез.), т.е. произлиза от езика на старите чехи.

чеш. kleveta „скоба“ ~ чеш. klikа „кука“ (от същия корен е старогр. κληΐς „ключ“, лат. clāvis „гвоздей“). В семант. отношение: бълг. клюка ~ сръб. кљука „скоба, кука“.

От старобълг. език е преминала в сръб., рус. и укр. език като книжовна заемка.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:
  • английски: calumny, slander
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: αγκύλι
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: calumnia
  • италиански: calunnia
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: calumnia
  • литовски: [[]]
  • немски: die Verleumdung
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: клевета
  • словашки: klebeta
  • словенски: [[]]
  • сръбски: клевета
  • тайландски: [[]]
  • турски: bühtan, iftira, karalama
  • украински: клевета
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: calomnie
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: kleveta
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи