келепир
келепир (български)
ед.ч. | ке·ле·пир | |
---|---|---|
непълен член | ке·ле·пи·ра | |
пълен член | ке·ле·пи·рът | |
мн.ч. | ке·ле·пи·ри | |
членувано | ке·ле·пи·ри·те | |
бройна форма | ке·ле·пи·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Да получиш или придобиеш някаква облага без да вложиш средства, без труд и усилия.
- Печалба придобита по нечестен начин или чрез някаква измама, като е ощетен друг.
- Да придобиеш нещо евтино, изгодно - например нещо втора употреба.
- Жаргон - Да придобиеш нещо на аванта.
Етимология
от турски - купено на безценица
Фразеологични изрази
"Келепир има в тая работа" - "Бай Ганьо" - Алеко Константинов
Превод
|
|