евтин
евтин (български)
ед. ч. | м. р. | ев·тин | |
---|---|---|---|
непълен член | ев·ти·ния | ||
пълен член | ев·ти·ни·ят | ||
ж. р. | ев·ти·на | ||
членувано | ев·ти·на·та | ||
ср. р. | ев·ти·но | ||
членувано | ев·ти·но·то | ||
мн. ч. | ев·ти·ни | ||
членувано | ев·ти·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
- За предмет/вещ/благо, които са с ниска стойност; които имат ниска цена. Нескъп. Противоположното понятие на скъп.
- (метафор.) Човек, който не се отличава с висока морална стойност. Тази жена е толкова евтин човек.
Етимология
От средновековната гръцка дума εὐθηνός със значенията на „нескъп, който струва малко“. Сравни с новогръцките φθηνός и φτηνός. Българската дума тънък е от същия индоевропейски корен, от който са и думите φθηνός и φτηνός и английската thin например. Заета е и в други балкански езици: рум. ieftin, срб. јефтин , хрв. jeftin.
Фразеологични изрази
Синоними
- на добра цена, на ниска цена, изгоден, износен, икономичен, с малко пари, на безценица
- незначителен
- безвкусен, крещящ, панаирджийски
- претрупан, натруфен
- долнокачествен, долнопробен
- дребен, второстепенен
- на сметка
- фалшив, подправен, некачествен
- нискобюджетен
- ярък
Антоними
- скъп
Омоними
Сродни думи
Производни думи
евтинѝя
Превод
|
|