императив
(пренасочване от императиво)
императив (български)
ед. ч. | м. р. | им·пе·ра·тив | |
---|---|---|---|
непълен член | им·пе·ра·ти·вия | ||
пълен член | им·пе·ра·ти·ви·ят | ||
ж. р. | им·пе·ра·ти·ва | ||
членувано | им·пе·ра·ти·ва·та | ||
ср. р. | им·пе·ра·ти·во | ||
членувано | им·пе·ра·ти·во·то | ||
мн. ч. | им·пе·ра·ти·ви | ||
членувано | им·пе·ра·ти·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
- Заповедно, повелително наклонение на глагола.
- Заповед, безусловно изискване.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
заповед, повеление, повеля, предписание, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, диктат
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|