име
(пренасочване от името)
име (български)
име
ед.ч. | име | |
---|---|---|
членувано | име·то | |
мн.ч. | име·на | |
членувано | име·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 69
название, обръщения.
Етимология
старобълг. имѧ, род. п. имене. Праслав. *jьmę < *in-men. Обща ИЕ форма: старопрус. emmens, род. п. еmnеs, ирл. ainm, старогр. ὄνομα, арм. anun, староинд. nāma, авест., староперс. nāman-, лат. nōmen, гот. namō, тохар. А ñоm, В ñеm „име“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- название, наименование, означение
- прозвище, прякор, епитет
- именитост, известност, популярност, репутация, реноме, слава, чест
- вход, досие, номер, регистрация, сметка
- заглавие, наслов
- наименуване, назоваване
- служебна характеристика, минало