зурла

зурла (български)

зурла ±

ед.ч.		зур·ла
	членувано	зур·ла·та
мн.ч.		зур·ли
	членувано	зур·ли·те
звателна форма		зур·ло

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Предната част на главата на прасе, на която са разположени ноздрите и устата.
2. Турски дървен духов инструмент.

Превод

английски: snout арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: hocico италиански: grugno китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Schnauze норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: рыло словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: museau холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

рило, хобот, муцуна

Производни думи

зурлест